Хъски Тоби – Предполетно

Тоби вече е готов. Той на практика е най-проблемният пътник. Но вече всички подробности около неговото епично пътуване са уредени. Ако някой си мисли, че е лесно да летиш с куче с размерите на едногодишно Хъски – лъжи се.
На мен тази задачка ми се оказа страшно трудна. То не бяха клетка, гуми за клетката, международен паспорт, пререгистрация на микро чипа, успокоителни, специални хранилки, и какво ли още не. Тичане и суматоха голяма. Не бях подготвен за подобно изпитания. Но както казваше моята баба “Любовта над всичко” И за да спрат злите езици – Тоби идва с мен! Покани и предложения от рода “Остави го” “Дай го на…” “Продай го на…” Вече ще бъдат наказвани сурово. Не знам дали съм твърде рязък и леко гръб но: Кучето не си го давам, не го продавам и няма да го оставя никога! Знам, че никога не трябва да казваш никога. Но смея да твърдя, че съм влюбен в Тоби. Не съм съгласен да се разделям с него. И това, че някой-някъде е решил, че Тоби е в тежест не ми пука.

За тези от хорица, който тепърва ще летят със кучето си. Ще ви оставя малко цифри:

• Специална клетка отговаряща на всички изисквания за обществен транспорт – 250 евро
• Гуми за тази клетка (да, продават се отделно) – 58 евро
• Специален съд за вода – 12 евро
• Международен паспорт за кучето ви – 70 евро
• Пререгистрация на микро чипа – 20 евро
• Успокоителни хапчета – 5 евро
• Такса за полета 8 евро на килограм

И така…Всеки да си прави сметка. Аз моята вече съм е направил и мога да извикам с пълна сила:
Тоби, няма да те оставя каквото и колкото да ми струва!

Toby – най-красивото куче

още снимки тук 

Къде са ми обувките

Още сънен с мандарина в едната ръка и кучешки повод в другата, търся какво да обуя. Тоби ме дърпа (както винаги) и нервничи, а аз не си намерим обувките. В бързината надявам каквото ми попадне – една бяла маратонка и една бежова. След кратка разходка на вън се връщам да проверя, какво аджеба е станало с моите обувки. Ми няма ги! Търся тук, търся там и не ги намерим. Кой подяволите е влизал в двора на къщата и ми е откраднал чепиците!? Ммм…както и да е. И преди се е случвала подобна случка.
Към 10:30 приготвих закуската на Тоби и го поканих на задния двор. Доволен от кулинарните си способности седнах, запалих цигара и зазяпах кучето. И какво да видя – моята любима обувка. Цялата оръфана, олигавена и прилежно скрита в центъра на двора. Да, така става, когато имаш малко кученце!
Наскоро в dog.bg коментирахме как кученцето не може да върне вложените в него пари (че кой ли иска да може). Кученцето ти може единствено да те обича, да ти се радва и да ти благодари, като ти изяде обувките. Хъм, какво ли толкова направих, че моето е толкова благодарно :-) Е, нямам идея…Аз пак си го обичкам и пак си търся нови обувки.

Имам си кученце

Ето, че и аз имам причини да твърдя: по Коледа стават чудеса. От години не съм имал по-хубав и желан подарък. Кученцето в момента е на 6 месеца. Казва се Тоби и е типично сибирско хъски. Тепърва, ще свиква с мен, новия си дом и новите правила. За момента се справя чудесно, въпреки че среща проблем с котетата. Те го бият и съскат, той ги души и закача. Дано свикнат да живеят заедно, защото в момента е някакъв ад в къщи – всички врати затворени и винаги се дебни и проверява кой къде, какво прави.
Сега упражняваме три от общо петте команди, на които най-много държа. Тичаме всеки ден и пишкаме на вратата на съседа. Намерихме приятелче, една много пищна сибирска мадама на име Сара. Изядохме един кашон чехли, дрехи и плюшени играчки. Шокирахме всички със желанието ни за живот, със невероятни сила, инат, любопитство и ужасно красивите сини очички. Показахме, че можем да учим команди буквално за един час и да ги изпълняваме когато ни се иска.
Още от дете искам сибирско кученце и сега имам възможността, да му се радвам, да му угаждам, да го уча и да го наказвам. Ще пиша много по темата и ще показвам много снимки.