Дъждовен ден

Не знам защо, но когато чувам капките да тропат по прозорците, нямам никакво желание за работа. Става ми едно мързеливо и замечтано. В Алмерийската провинция не вали често. Ала когато това се случи изпадам в много меланхолично настроение. Боже, ми то в България не спира да вали – ще умра от глад, ако не се справя с този ми дефект. Както и да е, това е друга тема…
Сега капките са много шумни, в стаята е леко прохладно, музика от домашното кино и леко студено бяло мартини. Това е времето в което най-обичам да гледам улични фотографии. В Мрежата има дяволски много снимки на тази тематика. Така като се замисля, снимането с широк обектив из някоя натоварена улица си е цяла артесания – рефлекс; нюх; поглед; усет за ритъм и динамика; нахалство;
В последно време нямам много време за фото-разходки и това леко ме притеснява. Някой от едните дни, ще открадна няколко часа… Обожавам да се скитам из улиците със фотоапарат в ръка. Има толкова много за снимане, че едва ли един живот ми е достатъчен.