Къде са ми обувките

Още сънен с мандарина в едната ръка и кучешки повод в другата, търся какво да обуя. Тоби ме дърпа (както винаги) и нервничи, а аз не си намерим обувките. В бързината надявам каквото ми попадне – една бяла маратонка и една бежова. След кратка разходка на вън се връщам да проверя, какво аджеба е станало с моите обувки. Ми няма ги! Търся тук, търся там и не ги намерим. Кой подяволите е влизал в двора на къщата и ми е откраднал чепиците!? Ммм…както и да е. И преди се е случвала подобна случка.
Към 10:30 приготвих закуската на Тоби и го поканих на задния двор. Доволен от кулинарните си способности седнах, запалих цигара и зазяпах кучето. И какво да видя – моята любима обувка. Цялата оръфана, олигавена и прилежно скрита в центъра на двора. Да, така става, когато имаш малко кученце!
Наскоро в dog.bg коментирахме как кученцето не може да върне вложените в него пари (че кой ли иска да може). Кученцето ти може единствено да те обича, да ти се радва и да ти благодари, като ти изяде обувките. Хъм, какво ли толкова направих, че моето е толкова благодарно :-) Е, нямам идея…Аз пак си го обичкам и пак си търся нови обувки.