Хайде всички към 2.3.3

Днес за пореден път обнових блога си към най-новата версия, защото това е важно! И понеже съм хитър и леко мързелив, изнамерих много лесен и бърз начин за обновяване. Ако не знаете как става това, може да продължите да четете. Ако сте супер знаещ и разбиращ юзър, просто прескочете написаното по-долу.
Какво ви трябва? Няколко свободни минутки, SSH до сървъра на блога, SSH клиент (тук или тук), и шише бира (бирата е за мен, хе хе)
Нека запретнем ръкави и започнем работа …

“cd” да се подсигурим, че сме в “домашната” директория на сайта ни
“mkdir temp” създаваме временна директория
“cd temp” сменяме текущата директория със временната която създадохме
“wget http://wordpress.org/latest.tar.gz” сваляме последната версия на wordpress
“tar zxvf latest.tar.gz” разархивираме файла
“cd wordpres” сменяме текущата директория със новата
“rm -rf wp-content” премахаме директорията wp-content
“cd /site/path/blog_dir” сменяме текущата директория със тази на блога ни
“cp -avr /temp/wordpress/* .” цопваме новите файлове
“cd” сменяме текущата директория
“rm -rf /temp” изтриваме временната директория

Сега отваряме любимият си уеб браузър и пишем “http://yourblog.com/wp-admin/upgrade.php” Следваме написаното там и вече си имаме блог по последна мода :-)

Къде са ми обувките

Още сънен с мандарина в едната ръка и кучешки повод в другата, търся какво да обуя. Тоби ме дърпа (както винаги) и нервничи, а аз не си намерим обувките. В бързината надявам каквото ми попадне – една бяла маратонка и една бежова. След кратка разходка на вън се връщам да проверя, какво аджеба е станало с моите обувки. Ми няма ги! Търся тук, търся там и не ги намерим. Кой подяволите е влизал в двора на къщата и ми е откраднал чепиците!? Ммм…както и да е. И преди се е случвала подобна случка.
Към 10:30 приготвих закуската на Тоби и го поканих на задния двор. Доволен от кулинарните си способности седнах, запалих цигара и зазяпах кучето. И какво да видя – моята любима обувка. Цялата оръфана, олигавена и прилежно скрита в центъра на двора. Да, така става, когато имаш малко кученце!
Наскоро в dog.bg коментирахме как кученцето не може да върне вложените в него пари (че кой ли иска да може). Кученцето ти може единствено да те обича, да ти се радва и да ти благодари, като ти изяде обувките. Хъм, какво ли толкова направих, че моето е толкова благодарно :-) Е, нямам идея…Аз пак си го обичкам и пак си търся нови обувки.

Коте в колата

Сънен, сънен тръгвам за работа. Качвам се в колата със чаша кафе и потеглям. По пътя се клатушкам и търкам усилено очички. Излочих на няколко глътки студеното вече кафе и си пуснах радиото. След около 20тина километра, спрях за да заредя. Умазах се целия и се запътих да платя, да си взема нещо за чоп-чоп и да посетя двето нули. На връщане забелязвам, че нещо шава на задните седалки. Хъм, какво ли ще е това…Приближих се и какво да видя…Коте? Какво прави това коте в колата ми? На кого е? Как се е качило? Защо ме гледа така? Хъм, веднага започнах да се оглеждам за скрита камера. Има..но не е скрита, а охранителна… Хъм, питам момчето с ръкавиците и голямата смешна шапка. Той ме погледна странно и се пребара. След кратко съвещание със себе си, реших да го оставя там. Все пак не е мое, а и не знам какво да го правя. Да го взема с мен, за да поработи и то ли.. Оставих го и си потеглих.
на връщане нарочно спрях, но не го видях никъде. Дано някой го е намерил…

Странни неща стават, когато човек е сънен…