Live! Cam Optia AF + Easycam + Cheese + Ubuntu

След кратко съвещание със googlubuntu, намерих начин да си подкарам и вепкамерката. Ми то ставало много лесно … Убунту какво да кажа!?

Какво ми трябваше:

Live! Cam Optia AF , Easycam , Cheese , Ubuntu

Ето я и схемата която избрах:

Добавих тези два реда в /etc/apt/sources.list
deb http://blognux.free.fr/ubuntu hardy main
deb-src http://blognux.free.fr/ubuntu hardy main

Следва
sudo apt-get update

Инсталираме Easycam
sudo apt-get install easycam2-gtk

Стартираме Easycam
gksudo 'python /usr/share/EasyCam2/core.py --gtk'

Следваме инструкциите и „ОЛЕ“

Снимката е направена с помоща на:
Live! Cam Optia AF + Easycam + Cheese + Ubuntu

Убунту

Сега се чудя, как не съм опитал по-рано тази дистрибуция. Удоволствие е да работиш с новото „Убунту“. Всичко е „на една ръка разстояние“ Ежедневните задачи се решават по-лесно, по-бързо и по-интуитивно. Нестандартните проблеми не са толкова сложни, колкото ги описват – Добрата поддръжка и голямата общност си казват тежката дума. Просто всичко си работи, а за останалото си има начини.
Засега съм много доволен от избора си. В бъдеще, ще пиша още по темата. Сега просто, ще се наслада на „Убунту“

ЧРД – Милена

Днес празнуваме рождения ден на Милена. Да ни е жива и здрава, все така хубава и весела и винаги да е с нас!
Дано си е харесала подаръците, които й избрахме със Сандра.

Хъски Тоби – Предполетно

Тоби вече е готов. Той на практика е най-проблемният пътник. Но вече всички подробности около неговото епично пътуване са уредени. Ако някой си мисли, че е лесно да летиш с куче с размерите на едногодишно Хъски – лъжи се.
На мен тази задачка ми се оказа страшно трудна. То не бяха клетка, гуми за клетката, международен паспорт, пререгистрация на микро чипа, успокоителни, специални хранилки, и какво ли още не. Тичане и суматоха голяма. Не бях подготвен за подобно изпитания. Но както казваше моята баба „Любовта над всичко“ И за да спрат злите езици – Тоби идва с мен! Покани и предложения от рода „Остави го“ „Дай го на…“ „Продай го на…“ Вече ще бъдат наказвани сурово. Не знам дали съм твърде рязък и леко гръб но: Кучето не си го давам, не го продавам и няма да го оставя никога! Знам, че никога не трябва да казваш никога. Но смея да твърдя, че съм влюбен в Тоби. Не съм съгласен да се разделям с него. И това, че някой-някъде е решил, че Тоби е в тежест не ми пука.

За тези от хорица, който тепърва ще летят със кучето си. Ще ви оставя малко цифри:

• Специална клетка отговаряща на всички изисквания за обществен транспорт – 250 евро
• Гуми за тази клетка (да, продават се отделно) – 58 евро
• Специален съд за вода – 12 евро
• Международен паспорт за кучето ви – 70 евро
• Пререгистрация на микро чипа – 20 евро
• Успокоителни хапчета – 5 евро
• Такса за полета 8 евро на килограм

И така…Всеки да си прави сметка. Аз моята вече съм е направил и мога да извикам с пълна сила:
Тоби, няма да те оставя каквото и колкото да ми струва!

Остават три дни

След 6 години и 6 месеца в Испания. Дойде и момента, в който ще кажа последно сбогом. Хиляди пъти съм си представял този ден, но никога не съм го виждал по този начин. Тук оставям много спомени. Някой добри и топли, други не чак толкова. Оставям и много приятели. Някой не заслужават дори и да си ги спомням, други няма да забравя никога.
Когато настъпи момента за равносметка, всичко се променя. Сякаш преглъщаш всичката горчилка. Казваш си „е, какво толкова“ и продължаваш напред. Нямам ясен спомен за момента в който си тръгнах от бащината къща. Ала сега ми е ужасно трудно. Ах, колко е мразя тази Испания, а колко ми е трудно. Пристигнах в Испания с нежелание и я напускам с нежелание. Отказвам да приема, че само след 3 дни. Живота ми вече няма да е същия. Знам че ми се налага и трябва. Но Господ ми е свидетел – никога през съзнателния ми живот не ми е било толкова тежко.

Смея да кажа, че за всичките тези години. Малко или много свикнах тук. Научих се да говоря като тях, да работя като тях, да празнувам като тях. Свикнах и с култовото „покито а поко“. Разбрах и че когато бързаш и се нервиш, нищо не се получава. Да, нечовешкото спокойствие на испанците, ще ми липсва много. Както и безплатното мезе за всяка бира, ароматната паея, мазните чуроси, маслините, шумните улици, огромните задръствания, червените и прашни хълмове, соленото и студено море, морския бриз, жегата, палмите, кактусите, безкрайните опашки и много други.

Остават три дни. Казвам едно голямо Чао на Испания и едно огромно Здравей моята България.

Странно е как започваш да оценяваш нещата, чак когато се разделяш с тях. Когато са много зад теб и няма връщане назад. Но какво толкова… Когато нещо старо свършва, нещо ново започва.
Тук искам да благодаря на:
Майка и Тати за подкрепата и разбирането. Затова че винаги са били с мен и са ми помагали. Много ще ми липсвате, Много!!!
Глуповатия и задръстен Хуан. Пич никога няма да те забравя…
Краси идиота. Мерси готин, че ми показа как човешката злоба и завист нямат граници.
И на всички тези с които сме се напивали и веселили. На тези с който се делили и добрите и лошите мигове.

Много и специални благодарности на Гергана. Благодаря ти мило, за това че те има. Че си до мен макар и мислено, когато имам най-голяма нужда от това. Благодаря и ще ти го върна тъпкано :-)

И така…
Hasta la vista Espana!