Архив за май, 2008

tarjetas comunitarias

…que pasa con las tarjetas comunitarias ??

la ley 4/2000 - Е, бива ли подобна простотия? Този закон и най-видните български и румънски политици да бяха го мислили, пак щеше да е по-изчистен, по-смислен. Няма да се впускам в детайли около правата и задълженията на чужденците в Испания, които са описани в la ley 4/2000. По-скоро, ще мрънкам за новите „tarjetas comunitarias“. Какви ти карти братче, няма вече карти – Който имал, имал…Сега раздават едни зелени листове във формат А4. Не стига факта, че са супер неудобни за носене, ами трябва и паспорт да носиш. Да, въпреки че в закона е описано, че идентификацията може да става както със шофьорска книжка, така и с личната карта. Но на нас навсякъде ни искат международният паспорт?? ОК, майната им – невежи са! Добре, но какво става когато искаш да си вземеш телефон с договор? Нищо не става! С този огромен лист, нищо не става. „Много зачестили фалшификациите“ и не можело с него. А с какво може бе хора?? Нали вече няма карти със снимка и отпечатък? Нали вие го измислихте този закон? ММм…мълчание… Да ви ****** скапания закон и скапаните поправки към него. Не ми трябва и телефон, банкова сметка, нищо не ми трябва! Даже осигуровки няма да плащам повече. Аз какво ли се ядосвам, като след малко повече от месец си тръгвам от тази пустиня. Да му мислят, тези които остават след мен :-)

С нови дрехи на ново място

От днес личния ми дневник се хоства от wordpress.com Дано си допаднем !

Nikkor 50mm 1.4

Колкото повече гледам, толкова повече се зарибявам. Колкото повече се зарибявам, толкова повече гледам . Е-баси порочния кръг…

Тук правилото 95 % талант и 5 % техника важи с пълна сила. Или както казва един мой познат „Bla-Bla, el resto son tan solo palabras“

Jose eres bueno chaval, eres muy bueno!!!

Дъждовен ден

Не знам защо, но когато чувам капките да тропат по прозорците, нямам никакво желание за работа. Става ми едно мързеливо и замечтано. В Алмерийската провинция не вали често. Ала когато това се случи изпадам в много меланхолично настроение. Боже, ми то в България не спира да вали – ще умра от глад, ако не се справя с този ми дефект. Както и да е, това е друга тема…
Сега капките са много шумни, в стаята е леко прохладно, музика от домашното кино и леко студено бяло мартини. Това е времето в което най-обичам да гледам улични фотографии. В Мрежата има дяволски много снимки на тази тематика. Така като се замисля, снимането с широк обектив из някоя натоварена улица си е цяла артесания – рефлекс; нюх; поглед; усет за ритъм и динамика; нахалство;
В последно време нямам много време за фото-разходки и това леко ме притеснява. Някой от едните дни, ще открадна няколко часа… Обожавам да се скитам из улиците със фотоапарат в ръка. Има толкова много за снимане, че едва ли един живот ми е достатъчен.

Vamos a ver

От много време си мисля да разделя фотографския си сайт и личния блог. Бекъп на старите ми постове няма да има – поне засега. Ще започна всичко от начало и на чисто.

Нека да видим, какво ще стане :-]

Hello world!

Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start blogging!