McAfee против Open Source Licenses

Експертите от McAfee предупреждават своите акционери , че „GPL и Open Source лизензите са съмнителни¨. „Могат да доведат до непредвидени задължения, който трябва да са изпълнят“. „Ако използваме Open Source, се излагаме на опасности“  добавят от фирмата експерт, за борба с компютърни безредици в системите на М$. Какво може да означава всичко това?

1. Подобни фирми са като бълхи-паразити – живеят от проблемите на другите. Ако мръсното куче умре и не могат да намерят друго мръсно куче, бълхите умират също. За какво говоря ли? Ми то е ясно…Много линукс дистрибуции се целят в домашният потребител. Сегмент, който от години е приоритет на такива паразитни компании. Какво, ще правят компании като McAfee ако продажбите им спаднат!?

2. Отново някой е откраднал код, не е спазил споразумението за неговото ползване и сега си отваря чедъра, преди да завали градушката. Как не се научиха, как…

Боли, много боли. Някой, който доскоро е ползвал услугите ти, сега е в другия лагер.

Кучешки свят – част 1

Нов ден започва. Вън е още тъмно и студено. Надушвам нещо. Съседското куче, ще ме изпревари. Трябва да вдигна моя пръчко-хвърляч. Ставай мързеливецо. Ставай ти казвам, искам да пишкам. Хайде де онзи рошавия, ще препикае всичко. Виж, нося ти чехлата.  Другата не знам къде е. Не ме бутай така. Лош, лош. Искам на вън. Искам разходка. Студено е. Обичам студеното. Надушвам нещо. Какво е това? Не ме дърпай бе. Чакай да проверя какво е. Лош, лош. Хайде, бързай. Имам пиш. Виж, чакай да видя. Ох, пръчка. Не пипай, аз си я намерих. Лош си ти. Това куче не съм го виждал. Защо ме дърпаш така. Чакай. Спри, не ме дърпай. Искам да се запознаем. Мирише странно. Оффффф, момченце. Тук, тук ще правя пиш. Олекна ми.  Пак ме гледаш странно.  Дай бисквитка. О, да и аз те обичам. Виж, виж. Това там какво е. Не го ли виждаш? Пусни ме само за малко. Моля те, искам го. Ще вървя до теб! Не прави така. Нищо не ми позволяваш. Лош, лош. А, това е мацката от третата улица. Ела с мен. Оооо…уууу…. Здравей. Къде го видя? Моя пръчко-хвърляч не ме води там. ОК, да го подушиш и от мен. Не, не аз няма да се прибирам. До обяд. Да, да. Няма проблеми. Хайде мой, време е за спорт. Тичай с мен. Бързай, изоставаш. Не ме дърпай. Нямам вина, че си бавен. Какво правиш? Не!! Махни го това. Не искам да се прибирам. Лош, лош си.

Toby – най-красивото куче

още снимки тук 

Urlyd: Copy our records for your friends, please!

Доживях и това да видя, чувството при такива думи наистина е странно. urlyd е може би е първата музикална компания, която ще използва CC лицензи за своите продукти. Да, правилно съм го написал! Вместо обичайното <copyright> в края на диска, ще пише „Copy our records for your friends, please!“ Това не е никакъв маркетингов или рекламен трик.  Sune Petersen признава, че копирането на файлове е нещо нормално. Хубавата и стойностна музика, винаги ще бъде обект на копиране и разпространяване. И според него, не трябва да има легални пречки за тези актове. Нещо повече, това трябвало да бъде поощрявано.
И така, следващата седмица се очаква първия такъв диск. Да стискаме палци!

Нагръдник, бискитки и още нещо

От три дни смених тактиката за разходките – нагръдник, нов маршрут и пликче с бисквитки.

Нагръдника просто „заспа“ на Тоби. Чувства се много по-спокоен от към движения и се дърпа много по-малко. Не се опитва да го яде или маха, дори не го усеща. Аз го намерим за по-удобен и ми е по-лесно да го придърпвам до мен. С две думи – чудесна покупка.

Новия маршрут е наистина нов. Новострояща се улица с алея за велосипеди. Няма трафик, няма работници, няма кучета, няма много миризми. Истински рай за нас с Тоби. Отиване и връщане са точно 3 км – чудесна разходка, съчетаваща различни настилка и терен.

Бисквитките са испанско производство – нищо особено, но Тоби ги обожава и е готов да изпълни всичко, за да получи една. „До мен“, „Ела“, „Стой“ ги изпълнява от първия или втория път.

Всичко това взето заедно промени изцяло поведението на коя куч. В момента разходките са ни точно, както искам. Учим и упражняваме команди и то с лекота. Играем, тичаме на воля и се любуваме на живота.
„Тоби, Ела“ го научихме буквално за час. Тича до мен, върти опашка и чака наградата си. Ако се позабавя малко, сяда и започва да ме гледа в ръцете. Хъм, значи и „седни“ може да научи…Може разбира се!!! От петък до днес я упражняваме тази команда. Е, ми днес вече и без „Седни“ сяда – щом е за награда. Просто изричам вълшебните думички „Тоби, ела при мен“ и бъркам в джоба! Пробвах и друго, чакам да надуши нещо интересно и го карам да седне „отдълече“ Вуаля, работи.
МММ,, който е казал, че Хъски е глупаво и трудно куче, много е сбъркал. Просто трябва да намериш оптималния вариант и да напипаш ритъма. Другото, вече е постоянство и много веселба.  А който е казал, че Хъски е много хитро и умно куче, много е познал. Тоби нарочно забързва крачката и набира няколко метра пред мен. После сам се връща и чака награда. Уникална гледка сме, ако някой ни гледа сигурно се забавлява.

New York photographs by Markus Hartel

Напоследък си губя времето в ровене и разглеждане на снимки – мания, какво да се прави. Днес попаднах на един сайт, който влиза в топ3 на моите фаворити – www.markushartel.com Уникално място за любителите на фотографията, черно-белите снимки, урбан пейзажите, стрийт шотовете и свободната култура. Блога на фотографа Markus Hartel е фантастичен и пълен с настроение. Има много красиви и уникални снимки от един много красив и уникален град. Има секция с малки уроци, много връзки към други интересни сайтове и разбира се всичко това под by-nc-nd
Дай боже, дай боже повече такива хора, повече такива сайтове и повече приятно изкарани минути в разглеждане на снимки.

10 razones para odiar los portátiles

Докато си преглеждах RSS емисиите попаднах на това. „10 пречини за да мразиш портативните компютри“ Реших да го прочета, въпреки че аз съм им луд фен(имам две). Супер глупости са написали, неща от рода на „къде си оставих портативния“ или „батерията им е бомба със закъснител“ Глупости, които може само един болен испански мозък да измисли. Ала не това ми направи впечатление. Докато четях въпросната статия, в дясната част на страницата се джуркаше рекламен банер на D9500 – каква ирония нали?
Аз моя лаптоп бих го сменил само и единствено за друг лаптоп. Та, дрaги пичове от the inquirer не постигнахте целта си. Ако сте искали да развеселите читателите си – ОК. Ако сте искали нещо друго – Reto no superado !!!

TagEntry – Български

Чак днес имах време и възможност, да разгледам новия wordpress 2.3 След като поразгледах новите екстри, установих че работата с етикетите ми куца. Поразрових се из Мрежата и намерих този плъгин. Хареса ми и реших да го пробвам. Хъм, ми и той ми куцаше и се наложи да го преведа. Сега всичко е ОК и нямам никакви проблеми с кодировката на кирилицата и интерфейса ми отново е изцяло на български.

Оригиналния пакет за плъгина е достъпен ето тук
Моята пакет и превода е достъпен ето тук

Къде са ми обувките

Още сънен с мандарина в едната ръка и кучешки повод в другата, търся какво да обуя. Тоби ме дърпа (както винаги) и нервничи, а аз не си намерим обувките. В бързината надявам каквото ми попадне – една бяла маратонка и една бежова. След кратка разходка на вън се връщам да проверя, какво аджеба е станало с моите обувки. Ми няма ги! Търся тук, търся там и не ги намерим. Кой подяволите е влизал в двора на къщата и ми е откраднал чепиците!? Ммм…както и да е. И преди се е случвала подобна случка.
Към 10:30 приготвих закуската на Тоби и го поканих на задния двор. Доволен от кулинарните си способности седнах, запалих цигара и зазяпах кучето. И какво да видя – моята любима обувка. Цялата оръфана, олигавена и прилежно скрита в центъра на двора. Да, така става, когато имаш малко кученце!
Наскоро в dog.bg коментирахме как кученцето не може да върне вложените в него пари (че кой ли иска да може). Кученцето ти може единствено да те обича, да ти се радва и да ти благодари, като ти изяде обувките. Хъм, какво ли толкова направих, че моето е толкова благодарно :-) Е, нямам идея…Аз пак си го обичкам и пак си търся нови обувки.

Имам си кученце

Ето, че и аз имам причини да твърдя: по Коледа стават чудеса. От години не съм имал по-хубав и желан подарък. Кученцето в момента е на 6 месеца. Казва се Тоби и е типично сибирско хъски. Тепърва, ще свиква с мен, новия си дом и новите правила. За момента се справя чудесно, въпреки че среща проблем с котетата. Те го бият и съскат, той ги души и закача. Дано свикнат да живеят заедно, защото в момента е някакъв ад в къщи – всички врати затворени и винаги се дебни и проверява кой къде, какво прави.
Сега упражняваме три от общо петте команди, на които най-много държа. Тичаме всеки ден и пишкаме на вратата на съседа. Намерихме приятелче, една много пищна сибирска мадама на име Сара. Изядохме един кашон чехли, дрехи и плюшени играчки. Шокирахме всички със желанието ни за живот, със невероятни сила, инат, любопитство и ужасно красивите сини очички. Показахме, че можем да учим команди буквално за един час и да ги изпълняваме когато ни се иска.
Още от дете искам сибирско кученце и сега имам възможността, да му се радвам, да му угаждам, да го уча и да го наказвам. Ще пиша много по темата и ще показвам много снимки.