Lomo? Toy? Old camera? Only 100 $?
Just look!!!
Архив за септември, 2007
Сега гледам, че в двата най-четени от мен блога, се коментира таксиметровите услуги. Много добри примери, както от yovko, така и от anna. Е, няма как и аз да пропусна густото и да не напиша някой друг ред…
Преди години
Към 01:30 слизам от автобуса и се озовавам и аз не знам къде. Би трябвало да съм в Аликанте. Гарата е ужасна, стените облицовани в едни доста цигански плочки, лампите не светят(поне не всички), няма охрана, всичко е затворено, някакви съмнителни типове са заели всичките пейки и дремят. Взимам си раницата и се запътвам към изхода. Пак ужасяваща тишина, няма таксита, няма движение, няма и кой да напсувам. След около 20 минути чакане, пристигна еден бял сеат толедо. Момчето ме беше видяло от дълеч и веднага скочи от колата. „За къде си бе пич“ (със голяма усмивка на лицето). Взе ми раницата и стовари в багажника. Отвори ми задната врата и пак със същият тон: „Мятай се бързо, че тук е опасно“ Отговорих, че предпочитам да седна на предната седалка и се усмихнах. Разбрахме се, къде отиваме и за колко и потеглихме.
Колата чиста, няма никакви джунджурийки, няма дразнещи миризливки, тиха и приятна музика, голяма лепенка на стъклото, която индикира – пушенето забранено. Няма ангажиращи разговори, тъпи въпроси и подмятания.
Пред летището спря плавно, изскочи с нечовешка бързина и ми отвори врата. Докато рових за парите, вече беше приготвил раницата ми и заговорил охраната. Платих му и се разделихме като приятели, въпреки че дори не се запознахме.
Преди година и малко
Към 23:00 съм на автогарата в Смолян. Пак няма кой да напсувам, а и ушите още дават заето. След чакане от порядака на час, две цигари и няколко обиколки, успях да спра едно минаващо ауди. Ммм, чичката изчака няколко секунди, още не разбрал какво трябва да се случи и ме попита: „Тези куфари твоя ли са“ Огледах се малко и с отговорих с ирония. След кратко пренареждане на багажника: газова бутилка, разни найлонови чанти и какво ли още не, наместихме куфарите. Качих се аз от пред (както винаги) и си затегнах колана. Чувам „Няма нужда, но добре че се сети!“ „От къде си бе момче?“ Хъм, как от къде съм – разсъждавам на ум. Не е ли по-добре да ме пита, къде отивам… Хъм,..След като реши, че съм момче/младеж наду някаква отвратителна музика (май техно се казвало (за мен е звуков тормоз)) и потегли. Пропусна няколко стопа, отне предимство и се опита да завържи разговор. Явно целта беше да ми привлече вниманието или не знам. Най-учтиво му изкоментирах, че идвам от София, а преди това от Испания. Не ми се говори, изморен съм и ми се спи. Чичката замълча за минута, посля рязко натисна спирачките и започна да псува “ Да еба и урудите, не виждат ли че има мъгла? Как взимат книжки тия?“ Направих се на не разбрал и не взех отношения към проблема и тревогите му. Малко по-късно отворих вратата и не казах нито дума. Платих му, дори доста повече от колкото ми се искаше, но нямаше да ми върне (май ми предложи да разваля банкнотата).
Сънен, сънен тръгвам за работа. Качвам се в колата със чаша кафе и потеглям. По пътя се клатушкам и търкам усилено очички. Излочих на няколко глътки студеното вече кафе и си пуснах радиото. След около 20тина километра, спрях за да заредя. Умазах се целия и се запътих да платя, да си взема нещо за чоп-чоп и да посетя двето нули. На връщане забелязвам, че нещо шава на задните седалки. Хъм, какво ли ще е това…Приближих се и какво да видя…Коте? Какво прави това коте в колата ми? На кого е? Как се е качило? Защо ме гледа така? Хъм, веднага започнах да се оглеждам за скрита камера. Има..но не е скрита, а охранителна… Хъм, питам момчето с ръкавиците и голямата смешна шапка. Той ме погледна странно и се пребара. След кратко съвещание със себе си, реших да го оставя там. Все пак не е мое, а и не знам какво да го правя. Да го взема с мен, за да поработи и то ли.. Оставих го и си потеглих.
на връщане нарочно спрях, но не го видях никъде. Дано някой го е намерил…
Странни неща стават, когато човек е сънен…
Цяла седмица съм без Интернет. Това от една страна си има и своите плюсове, но пък е скучно и изнервящо. Казвам скучно, защото аз телевизия не гледам, радио не слушам а вестници ползвам само, за да си почистя предното стъкло на колата. Изнервящо, защото цяла седмица дебна кога аджеба, ще дойде „техникът“. В крайна сметка не издържах и позвъних до фирмата доставчик на Интернет.
АЗ: Добър ден
ТЯ: Добри следобеди
АЗ: Вече 8 дни нямам Интернет и чакам техниците. Никой не се обажда и съм много разочарован от несериозното ви отношение към проблема.
АЗ: Ако нямате намерение да отстраните проблема, просто кажете.
ТЯ: Извинявам се от името на колегите. Може ли изходящия номер, който сте получили на СМС.
АЗ: Да, момент…
музичка
ТЯ: Тук пише, че техниците са идвали, но не имало никой на адреса.
АЗ: Така ли? И кога точно се идвали? Защото аз изрично бях помолил, да е след 20:30
ТЯ: Моля изчакайте… Ще ви свържа с отдел поддръжки.
музичка
АЗ: Добри следобеди
кратка пауза
Той: С какво мога да ви помогна?
АЗ: Преди седмица ваш колега каза, че имам проблем с не знам си какво. Нямам интернет и никой не желае да помогне. Не знам дали можеш да ми помогнеш. Не знам дали и искам да ми помогнеш. Знам само едно – Ако до края на седмицата, нямам интернет, ще премина към друга фирма.
Той: Бихте ли казали телефонния си номер…
Аз: 950…
Той: Бихте ли пуснали модема…
кратка пауза
Той: Пуснат ли е?
АЗ: Да
Той: По кое време е удобно, да мине екипа с техниците?
АЗ: Преди 8, до към 8:30 когато тръгвам за работа. Или след 20:30, когато се връщам от работа
Той: Добре, записвам.
Той: Спешна поръчка, ще дойдат до един час.
АЗ: Чудесно, ще чакам
След 3 часа, някъде към 22:40 пристигна мини ванче с двама батковци. Разтегнаха едни стълби, разхвърляха едни кабели и така до към 23:30. После единия батко ми прибра модема, и извади нов. Продиктува някакви числа по мобилния, направи тест за скоростта от някаква страница на телефоника и си заминаха.
Хъм…
Е, значи когато се развика човек и заплаши, че ще прекрати договорните отношения, всичко е възможно. А когато ги молиш една седмица с тих глас, никой не те ебава. Да, знам!!! Тук в Испания, всичко се развива не бавен кадър. Бързата работа не е на почит. Но аз си плащам месечна такса!!! И искам да им търпя простотиите. След като си дърпат с нечовешка точност парите от банковата ми сметка. Трябва и да отстраняват проблемите със същото желание и бързина. Може би аз съм се разглезил, може би съм забравил услугите на БТК. Но в днешни дни, фирми много. Алтернативи още повече! Но в едно съм сигурен! С кротък и смирен тон, нищо не се постига. Трябва да се поскараш, да ги стреснеш. Дори да ги заплашиш. Жалко но факт – големи са, силна са. Едва ли ги ебе, за един клиент повече или по-малко. Но мен още по-малко!!!
От блога на младия мениджър, научавам за stumbleupon. Мда, след регистрация, stumbleupon предлага странички по твой вкус. Наистина много забавно и полезно. Страничките, са подредени по рейтинг, който се образува от гласовете не регистрираните потребители. Има много настройки и възможности, да изпратиш линк на приятел, да напишеш ревю за някоя страничка, да гласуваш и много други. Интересно е..
