Остават три дни

След 6 години и 6 месеца в Испания. Дойде и момента, в който ще кажа последно сбогом. Хиляди пъти съм си представял този ден, но никога не съм го виждал по този начин. Тук оставям много спомени. Някой добри и топли, други не чак толкова. Оставям и много приятели. Някой не заслужават дори и да си ги спомням, други няма да забравя никога.
Когато настъпи момента за равносметка, всичко се променя. Сякаш преглъщаш всичката горчилка. Казваш си “е, какво толкова” и продължаваш напред. Нямам ясен спомен за момента в който си тръгнах от бащината къща. Ала сега ми е ужасно трудно. Ах, колко е мразя тази Испания, а колко ми е трудно. Пристигнах в Испания с нежелание и я напускам с нежелание. Отказвам да приема, че само след 3 дни. Живота ми вече няма да е същия. Знам че ми се налага и трябва. Но Господ ми е свидетел - никога през съзнателния ми живот не ми е било толкова тежко.

Смея да кажа, че за всичките тези години. Малко или много свикнах тук. Научих се да говоря като тях, да работя като тях, да празнувам като тях. Свикнах и с култовото “покито а поко”. Разбрах и че когато бързаш и се нервиш, нищо не се получава. Да, нечовешкото спокойствие на испанците, ще ми липсва много. Както и безплатното мезе за всяка бира, ароматната паея, мазните чуроси, маслините, шумните улици, огромните задръствания, червените и прашни хълмове, соленото и студено море, морския бриз, жегата, палмите, кактусите, безкрайните опашки и много други.

Остават три дни. Казвам едно голямо Чао на Испания и едно огромно Здравей моята България.

Странно е как започваш да оценяваш нещата, чак когато се разделяш с тях. Когато са много зад теб и няма връщане назад. Но какво толкова… Когато нещо старо свършва, нещо ново започва.
Тук искам да благодаря на:
Майка и Тати за подкрепата и разбирането. Затова че винаги са били с мен и са ми помагали. Много ще ми липсвате, Много!!!
Глуповатия и задръстен Хуан. Пич никога няма да те забравя…
Краси идиота. Мерси готин, че ми показа как човешката злоба и завист нямат граници.
И на всички тези с които сме се напивали и веселили. На тези с който се делили и добрите и лошите мигове.

Много и специални благодарности на Гергана. Благодаря ти мило, за това че те има. Че си до мен макар и мислено, когато имам най-голяма нужда от това. Благодаря и ще ти го върна тъпкано :-)

И така…
Hasta la vista Espana!

PSP - Не давайте на децата ви да пазаруват от Интернет!

Дани е решил, че иска PSP и в типичен негов стил, не ми беше споделил нищо. Изровил някакъв сайт със безплатни обяви от всякакъв вид и си купил въпросната играчка. До тук добре, но играта пристигна в плачевно състояние - в кутия от шунка пълна с трохи, без капаче за батерията, без зарядно, без мемори стик, без обещаните игри(вместо дискове с игри, диск с мануал за някакъв мобилен телефон) и върха на сладоледа..играта не работи! Идиота се опитвал да пъхне костъм фирмуаръ и скапал цялата система. С други думи: Не давайте на децата ви да пазаруват от Интернет! Идеята не е никак добра…Да ядосах се много. Звънях на фирмата доставчик, на отдел измами на мил анунсиос, на въпросния “продавач” Ефект няма…Е, ядосах се още. Грабнах си чантата, Дани и бегом към магазина. Взехме играчката по-горе. Купихме външна памет и няколко игрички. Както може да се очаква - всичко е ОК
Племенника е много доволен и радостен. Вече четири дни не пуска играта. Да но сега научавам, че другата игра е поправена и работи :-) Смях…Сега имаме два броя плей стейшън портатил. Ндам, аз веднага грабнах едната и я натъпках с музика. Започнах да се оглеждам в Мрежата, как и какво е нужно за да си подкарам и GPS. Но към момента нямам голям напредък в тази насока. Важното е, че всичко се оправи е нареди, но както винаги става при нас…Много зор, много нерви и разправии

И пак, ще повторя: Не давайте на децата ви да пазаруват от Интернет!
А, на онзи измамник - Много ти здраве и много мерсита за коректното и точно отношение !!! На хората от мил анунсиос - и вие да сте живи и здрави, така се прави ИТ бизнес !!! На момичето от фирмата доставчик - Егати тъпото парче !!!

tarjetas comunitarias

…que pasa con las tarjetas comunitarias ??

la ley 4/2000 - Е, бива ли подобна простотия? Този закон и най-видните български и румънски политици да бяха го мислили, пак щеше да е по-изчистен, по-смислен. Няма да се впускам в детайли около правата и задълженията на чужденците в Испания, които са описани в la ley 4/2000. По-скоро, ще мрънкам за новите “tarjetas comunitarias”. Какви ти карти братче, няма вече карти - Който имал, имал…Сега раздават едни зелени листове във формат А4. Не стига факта, че са супер неудобни за носене, ами трябва и паспорт да носиш. Да, въпреки че в закона е описано, че идентификацията може да става както със шофьорска книжка, така и с личната карта. Но на нас навсякъде ни искат международният паспорт?? ОК, майната им - невежи са! Добре, но какво става когато искаш да си вземеш телефон с договор? Нищо не става! С този огромен лист, нищо не става. “Много зачестили фалшификациите” и не можело с него. А с какво може бе хора?? Нали вече няма карти със снимка и отпечатък? Нали вие го измислихте този закон? ММм…мълчание… Да ви ****** скапания закон и скапаните поправки към него. Не ми трябва и телефон, банкова сметка, нищо не ми трябва! Даже осигуровки няма да плащам повече. Аз какво ли се ядосвам, като след малко повече от месец си тръгвам от тази пустиня. Да му мислят, тези които остават след мен :-)

С нови дрехи на ново място

От днес личния ми дневник се хоства от wordpress.com Дано си допаднем !

Nikkor 50mm 1.4

Колкото повече гледам, толкова повече се зарибявам. Колкото повече се зарибявам, толкова повече гледам . Е-баси порочния кръг…

Тук правилото 95 % талант и 5 % техника важи с пълна сила. Или както казва един мой познат “Bla-Bla, el resto son tan solo palabras”

Jose eres bueno chaval, eres muy bueno!!!

Дъждовен ден

Не знам защо, но когато чувам капките да тропат по прозорците, нямам никакво желание за работа. Става ми едно мързеливо и замечтано. В Алмерийската провинция не вали често. Ала когато това се случи изпадам в много меланхолично настроение. Боже, ми то в България не спира да вали - ще умра от глад, ако не се справя с този ми дефект. Както и да е, това е друга тема…
Сега капките са много шумни, в стаята е леко прохладно, музика от домашното кино и леко студено бяло мартини. Това е времето в което най-обичам да гледам улични фотографии. В Мрежата има дяволски много снимки на тази тематика. Така като се замисля, снимането с широк обектив из някоя натоварена улица си е цяла артесания - рефлекс; нюх; поглед; усет за ритъм и динамика; нахалство;
В последно време нямам много време за фото-разходки и това леко ме притеснява. Някой от едните дни, ще открадна няколко часа… Обожавам да се скитам из улиците със фотоапарат в ръка. Има толкова много за снимане, че едва ли един живот ми е достатъчен.

Vamos a ver

От много време си мисля да разделя фотографския си сайт и личния блог. Бекъп на старите ми постове няма да има - поне засега. Ще започна всичко от начало и на чисто.

Нека да видим, какво ще стане :-]

Hello world!

Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start blogging!