Остават три дни
4 07 2008След 6 години и 6 месеца в Испания. Дойде и момента, в който ще кажа последно сбогом. Хиляди пъти съм си представял този ден, но никога не съм го виждал по този начин. Тук оставям много спомени. Някой добри и топли, други не чак толкова. Оставям и много приятели. Някой не заслужават дори и да си ги спомням, други няма да забравя никога.
Когато настъпи момента за равносметка, всичко се променя. Сякаш преглъщаш всичката горчилка. Казваш си “е, какво толкова” и продължаваш напред. Нямам ясен спомен за момента в който си тръгнах от бащината къща. Ала сега ми е ужасно трудно. Ах, колко е мразя тази Испания, а колко ми е трудно. Пристигнах в Испания с нежелание и я напускам с нежелание. Отказвам да приема, че само след 3 дни. Живота ми вече няма да е същия. Знам че ми се налага и трябва. Но Господ ми е свидетел - никога през съзнателния ми живот не ми е било толкова тежко.
Смея да кажа, че за всичките тези години. Малко или много свикнах тук. Научих се да говоря като тях, да работя като тях, да празнувам като тях. Свикнах и с култовото “покито а поко”. Разбрах и че когато бързаш и се нервиш, нищо не се получава. Да, нечовешкото спокойствие на испанците, ще ми липсва много. Както и безплатното мезе за всяка бира, ароматната паея, мазните чуроси, маслините, шумните улици, огромните задръствания, червените и прашни хълмове, соленото и студено море, морския бриз, жегата, палмите, кактусите, безкрайните опашки и много други.
Остават три дни. Казвам едно голямо Чао на Испания и едно огромно Здравей моята България.
Странно е как започваш да оценяваш нещата, чак когато се разделяш с тях. Когато са много зад теб и няма връщане назад. Но какво толкова… Когато нещо старо свършва, нещо ново започва.
Тук искам да благодаря на:
Майка и Тати за подкрепата и разбирането. Затова че винаги са били с мен и са ми помагали. Много ще ми липсвате, Много!!!
Глуповатия и задръстен Хуан. Пич никога няма да те забравя…
Краси идиота. Мерси готин, че ми показа как човешката злоба и завист нямат граници.
И на всички тези с които сме се напивали и веселили. На тези с който се делили и добрите и лошите мигове.
Много и специални благодарности на Гергана. Благодаря ти мило, за това че те има. Че си до мен макар и мислено, когато имам най-голяма нужда от това. Благодаря и ще ти го върна тъпкано :-)
И така…
Hasta la vista Espana!
Коментари : Няма коментари »
Tags : Испания, лично
Категории : Uncategorized

