Error 404

Блога, който търсите се премести http://stefanstoilov.com

И пак Пентакс са най-високо

(August 12, 2008  Stillwater, OK) —Students from OSU’s Radiation Physics Laboratory built and successfully launched a cosmic radiation detector this summer that reached the edge of outer space.  Carried by a helium-filled balloon 12 feet in diameter, the detector flew for more than two hours and reached 104,000 feet in altitude.  The device recorded radiation levels at the varying altitudes – information that will be used by NASA to develop instrumentation for space flight.

Както би казал един колега „Бля-Бля, Само думи…“
Това е цитат отokstate.edu А това е пример как човешката лудост и гений не познават граници. А ето това са снимките от Пентакс к10д направени на 32 км от земята. Останалото е „Бля-Бля, Просто думи…“

добавено

Малко извън темата…Но нали иде реч за снимки от високо….
Ето тази галерия, ще ви остави без думи!

БГ Лудост – Част 1

За новозаселил се чужденец, се справям завидно зле. С много от „нещата“ просто не се разбирам. Даван веднага за пример „секретната брава“ на входа. Не знам как другите е отключват, но аз определено не мога. Всеки път когато се прибирам, се моля вече да е отключена. Имам чувството, че тази „секретна брава“ не ме е харесала от самото начало. Дано свикне с мен, защото някоя вечер, ще я изкъртя. Ще я сменя с нова, ще накупя 100тина ключа е всичко ОК. Не мога да разбера, как тия хора живеят в подобна мизерия. Поне бравата да оправим, поне нея…
Разбира се, проблемите с бравата са нищо в сравнение с градският транспорт. Да пътуваш 5, 10, 15, че не дай си боже и повече минутки, си е истинско наказание. Инфраструктурата на град Пловдив е от средата на 9ти век. Автобусите и „Маршрутите“ са по-новички – от края на 20ти век. Манталитета на българина е непокътнат. Всичко това взето заедно, прави пътуването в градският „пътуване през ада“. Бе хора, за каква Европа, за какъв европейски съюз говорите бе. Погледнете се малко де…Само мъничко…За останалото не се искат думи!
Интервютата са ми най-големият проблем. Да! Нали сега си търся работа и ходя на по 2, 3 интервюта всяка седмица. Тук наистина думите ми свършват и оставам безмълвен. Всички искат всичко, но никой не дава нищо…

Какво се търси…

Висше техническо (може и две, а три са предимство)
Перфектен английски език (ако е с акцент още по-добре)
Втори западен език или южен език (2008ма сме все пак. Не може без втори език)
Минимум 3 години опит (опита е важен)
Познания по : Фотошоп, Аутокад, Индизайн, 3д макс студио и много още (все пак трябва да сме подготвени)

За всичко това човек получава...
770 български лева брутна заплата. И едно голямо неизказано мерси от шефове и клиенти. Такова е братче ако щеш.

Live! Cam Optia AF + Easycam + Cheese + Ubuntu

След кратко съвещание със googlubuntu, намерих начин да си подкарам и вепкамерката. Ми то ставало много лесно … Убунту какво да кажа!?

Какво ми трябваше:

Live! Cam Optia AF , Easycam , Cheese , Ubuntu

Ето я и схемата която избрах:

Добавих тези два реда в /etc/apt/sources.list
deb http://blognux.free.fr/ubuntu hardy main
deb-src http://blognux.free.fr/ubuntu hardy main

Следва
sudo apt-get update

Инсталираме Easycam
sudo apt-get install easycam2-gtk

Стартираме Easycam
gksudo 'python /usr/share/EasyCam2/core.py --gtk'

Следваме инструкциите и „ОЛЕ“

Снимката е направена с помоща на:
Live! Cam Optia AF + Easycam + Cheese + Ubuntu

Убунту

Сега се чудя, как не съм опитал по-рано тази дистрибуция. Удоволствие е да работиш с новото „Убунту“. Всичко е „на една ръка разстояние“ Ежедневните задачи се решават по-лесно, по-бързо и по-интуитивно. Нестандартните проблеми не са толкова сложни, колкото ги описват – Добрата поддръжка и голямата общност си казват тежката дума. Просто всичко си работи, а за останалото си има начини.
Засега съм много доволен от избора си. В бъдеще, ще пиша още по темата. Сега просто, ще се наслада на „Убунту“

ЧРД – Милена

Днес празнуваме рождения ден на Милена. Да ни е жива и здрава, все така хубава и весела и винаги да е с нас!
Дано си е харесала подаръците, които й избрахме със Сандра.

Хъски Тоби – Предполетно

Тоби вече е готов. Той на практика е най-проблемният пътник. Но вече всички подробности около неговото епично пътуване са уредени. Ако някой си мисли, че е лесно да летиш с куче с размерите на едногодишно Хъски – лъжи се.
На мен тази задачка ми се оказа страшно трудна. То не бяха клетка, гуми за клетката, международен паспорт, пререгистрация на микро чипа, успокоителни, специални хранилки, и какво ли още не. Тичане и суматоха голяма. Не бях подготвен за подобно изпитания. Но както казваше моята баба „Любовта над всичко“ И за да спрат злите езици – Тоби идва с мен! Покани и предложения от рода „Остави го“ „Дай го на…“ „Продай го на…“ Вече ще бъдат наказвани сурово. Не знам дали съм твърде рязък и леко гръб но: Кучето не си го давам, не го продавам и няма да го оставя никога! Знам, че никога не трябва да казваш никога. Но смея да твърдя, че съм влюбен в Тоби. Не съм съгласен да се разделям с него. И това, че някой-някъде е решил, че Тоби е в тежест не ми пука.

За тези от хорица, който тепърва ще летят със кучето си. Ще ви оставя малко цифри:

• Специална клетка отговаряща на всички изисквания за обществен транспорт – 250 евро
• Гуми за тази клетка (да, продават се отделно) – 58 евро
• Специален съд за вода – 12 евро
• Международен паспорт за кучето ви – 70 евро
• Пререгистрация на микро чипа – 20 евро
• Успокоителни хапчета – 5 евро
• Такса за полета 8 евро на килограм

И така…Всеки да си прави сметка. Аз моята вече съм е направил и мога да извикам с пълна сила:
Тоби, няма да те оставя каквото и колкото да ми струва!

Остават три дни

След 6 години и 6 месеца в Испания. Дойде и момента, в който ще кажа последно сбогом. Хиляди пъти съм си представял този ден, но никога не съм го виждал по този начин. Тук оставям много спомени. Някой добри и топли, други не чак толкова. Оставям и много приятели. Някой не заслужават дори и да си ги спомням, други няма да забравя никога.
Когато настъпи момента за равносметка, всичко се променя. Сякаш преглъщаш всичката горчилка. Казваш си „е, какво толкова“ и продължаваш напред. Нямам ясен спомен за момента в който си тръгнах от бащината къща. Ала сега ми е ужасно трудно. Ах, колко е мразя тази Испания, а колко ми е трудно. Пристигнах в Испания с нежелание и я напускам с нежелание. Отказвам да приема, че само след 3 дни. Живота ми вече няма да е същия. Знам че ми се налага и трябва. Но Господ ми е свидетел – никога през съзнателния ми живот не ми е било толкова тежко.

Смея да кажа, че за всичките тези години. Малко или много свикнах тук. Научих се да говоря като тях, да работя като тях, да празнувам като тях. Свикнах и с култовото „покито а поко“. Разбрах и че когато бързаш и се нервиш, нищо не се получава. Да, нечовешкото спокойствие на испанците, ще ми липсва много. Както и безплатното мезе за всяка бира, ароматната паея, мазните чуроси, маслините, шумните улици, огромните задръствания, червените и прашни хълмове, соленото и студено море, морския бриз, жегата, палмите, кактусите, безкрайните опашки и много други.

Остават три дни. Казвам едно голямо Чао на Испания и едно огромно Здравей моята България.

Странно е как започваш да оценяваш нещата, чак когато се разделяш с тях. Когато са много зад теб и няма връщане назад. Но какво толкова… Когато нещо старо свършва, нещо ново започва.
Тук искам да благодаря на:
Майка и Тати за подкрепата и разбирането. Затова че винаги са били с мен и са ми помагали. Много ще ми липсвате, Много!!!
Глуповатия и задръстен Хуан. Пич никога няма да те забравя…
Краси идиота. Мерси готин, че ми показа как човешката злоба и завист нямат граници.
И на всички тези с които сме се напивали и веселили. На тези с който се делили и добрите и лошите мигове.

Много и специални благодарности на Гергана. Благодаря ти мило, за това че те има. Че си до мен макар и мислено, когато имам най-голяма нужда от това. Благодаря и ще ти го върна тъпкано :-)

И така…
Hasta la vista Espana!

PSP – Не давайте на децата ви да пазаруват от Интернет!

Дани е решил, че иска PSP и в типичен негов стил, не ми беше споделил нищо. Изровил някакъв сайт със безплатни обяви от всякакъв вид и си купил въпросната играчка. До тук добре, но играта пристигна в плачевно състояние – в кутия от шунка пълна с трохи, без капаче за батерията, без зарядно, без мемори стик, без обещаните игри(вместо дискове с игри, диск с мануал за някакъв мобилен телефон) и върха на сладоледа..играта не работи! Идиота се опитвал да пъхне костъм фирмуаръ и скапал цялата система. С други думи: Не давайте на децата ви да пазаруват от Интернет! Идеята не е никак добра…Да ядосах се много. Звънях на фирмата доставчик, на отдел измами на мил анунсиос, на въпросния „продавач“ Ефект няма…Е, ядосах се още. Грабнах си чантата, Дани и бегом към магазина. Взехме играчката по-горе. Купихме външна памет и няколко игрички. Както може да се очаква – всичко е ОК
Племенника е много доволен и радостен. Вече четири дни не пуска играта. Да но сега научавам, че другата игра е поправена и работи :-) Смях…Сега имаме два броя плей стейшън портатил. Ндам, аз веднага грабнах едната и я натъпках с музика. Започнах да се оглеждам в Мрежата, как и какво е нужно за да си подкарам и GPS. Но към момента нямам голям напредък в тази насока. Важното е, че всичко се оправи е нареди, но както винаги става при нас…Много зор, много нерви и разправии

И пак, ще повторя: Не давайте на децата ви да пазаруват от Интернет!
А, на онзи измамник – Много ти здраве и много мерсита за коректното и точно отношение !!! На хората от мил анунсиос – и вие да сте живи и здрави, така се прави ИТ бизнес !!! На момичето от фирмата доставчик – Егати тъпото парче !!!

tarjetas comunitarias

…que pasa con las tarjetas comunitarias ??

la ley 4/2000 - Е, бива ли подобна простотия? Този закон и най-видните български и румънски политици да бяха го мислили, пак щеше да е по-изчистен, по-смислен. Няма да се впускам в детайли около правата и задълженията на чужденците в Испания, които са описани в la ley 4/2000. По-скоро, ще мрънкам за новите „tarjetas comunitarias“. Какви ти карти братче, няма вече карти – Който имал, имал…Сега раздават едни зелени листове във формат А4. Не стига факта, че са супер неудобни за носене, ами трябва и паспорт да носиш. Да, въпреки че в закона е описано, че идентификацията може да става както със шофьорска книжка, така и с личната карта. Но на нас навсякъде ни искат международният паспорт?? ОК, майната им – невежи са! Добре, но какво става когато искаш да си вземеш телефон с договор? Нищо не става! С този огромен лист, нищо не става. „Много зачестили фалшификациите“ и не можело с него. А с какво може бе хора?? Нали вече няма карти със снимка и отпечатък? Нали вие го измислихте този закон? ММм…мълчание… Да ви ****** скапания закон и скапаните поправки към него. Не ми трябва и телефон, банкова сметка, нищо не ми трябва! Даже осигуровки няма да плащам повече. Аз какво ли се ядосвам, като след малко повече от месец си тръгвам от тази пустиня. Да му мислят, тези които остават след мен :-)